„Света Марина“ · Възстановяване
От руина до храм
2006–2016. По частна инициатива, с труда на близки, приятели и непознати.
2006–2016. По частна инициатива, с труда на близки, приятели и непознати.
Възстановяването е частна инициатива на Флориан Марков, със собствено финансиране, с благословията на Българската православна църква и с всички необходими разрешителни от институциите и местната власт.
Флориан идвал в Карлуково често заедно с големия си брат Николай Чилев още от 70-те години. През 80-те, като едни от основните действащи лица в пещерната гилдия, са изпратени да проверят състоянието на черквата „Успение Богородично“ в двора на Националната психиатрична болница.
През 2006 г. Флориан и синът му Атанас решават да се качат до „Света Марина“ откъм Искъра и да видят какво е останало от храма. Великолепният средновековен храм е разрушен до основи. Няма и помен от ценните стенописи.
След решението за възстановяването се случва първото малко чудо, без което нищо нямаше да е възможно. Атанас тръгва отгоре, от пещерния дом, и намира старата пътека, по която монаси и богомолци са слизали към „Света Марина“ цели 700 години. Обрасла и обрушена, тя не е използвана от 30-те години на XX век.
По разказите на възрастни хора от Карлуково (Христинка Йотова, 2012).
„Света Марина“ е паметник на културата и всяка стъпка изисква разрешение. Флориан отделя няколко години, докато получи одобрение от държавата, общината и Националния институт за недвижимо културно наследство.
До скалната ниша са свалени над 20 тона цимент, хоросан и дървен материал – и красивата дъбова врата. В работата се включват близки и приятели, а постепенно и непознати посетители, завладени от това магнетично място.
През Искъра са пренесени 3000 керемиди. До 2015 г. храмът е издигнат отново във вида си от XIII век.
Иконографът Марио Беров от Бяла Слатина изписва наново черквата отвътре и отвън. Благотворителен концерт на Професионален фолклорен ансамбъл „Шевица“ осигурява средствата за иконите в иконостаса, а Владимир Гогов изработва и дарява самия иконостас.
В деня на света Марина храмът е осветен наново и оттогава е действащ. Първите млади, венчали се тук, са Николета и Владимир Дочеви, които кръщават тук и второто си дете. Първият покръстен е Константин Влахов – син на Камен и Диди Влахови, които след една разходка завинаги свързват живота си с Карлуково, със семейството на Флориан и със скалния манастир.
През 2017 г. Георги Колев – пещерняк и учител от Червен бряг – и неговите момчета сбъдват отколешна мечта: прокопават на ръка през скалите повече от километър и довеждат вода от далечен извор до нишата пред манастира, където Андриян Василев издига манастирската чешма.
„По волята Божия през годините 2006–2015 се изгради и изписа отново този православен храм, посветен на Света Марина, с труда и даренията на родолюбиви българи.“
Надпис на фасадата, под ктиторския портрет.
Тук отново се служи. По празници богомолци слизат по пътеката, до черквата се слага трапеза и се благославя питката – с кръст и думите ІС ХС НІ КА, „Иисус Христос побеждава“.
През годините в работата се включват много близки и приятели, а проектът поставя началото на нови приятелства. Помощта на всеки е неоценима.
ФМИнициатор на възстановяването
АСинът на Флориан, открил старата пътека
НЧПо-големият брат на Флориан, пещерняк
МБИконограф, изписал стенописите отвътре и отвън
ФФГрижи се манастирът да е отворен и през летните месеци
ВГИзработил и дарил иконостаса
АШБлаготворителен концерт за иконите
АПСемейни приятели на проекта; Андриян издигна манастирската чешма
ОГПриятел на манастира
ДКБлизки приятели, с които „Света Марина“ ни събра
ЙАлпинист, който направи пейките и сам ги свали до манастира
ГКПрокопаха водопровода през скалата
…и много други. На всеки, който донесе камък, запали свещ или каза добра дума – благодарим.